За Луковит - Полезна информация

Луковит е град в Северна България. Той се намира в област Ловеч, на двата бряга на река Златна Панега по пътя от София за Плевен и Русе, в близост до град Червен бряг. Градът е административен център на община Луковит.

Луковит е разположен на двата бряга на река Златна Панега. Цялата община Луковит се намира в преходен район между Дунавската равнина и Предбалкан.

В околностите на град Луковит има много красив каньон на р. Златна Панега, местността „Котлен“, уникални скални образувания „Куклите“ в Карлуковското карстово плато. Природни забележителности: циркусът „Котлен“, каменопад „Дайма“, лагуната с кръглото тресавище.

Скит – пазвите в каньона: Иглуто, Ларгото, Тепавицата, Лонгоза, Рилско място, Лозето;
Скален скит – параклиси пред входовете на естествените пещери, използвани за убежище на монаси отшелници („Глигора“ и „Св. Марина“).
Пещера с поток изворна вода: Панежка Темна дупка – забулена в догадки и неизследвана;
Скални фигури и циркуса в Котлен: Корабът Радецки, Носът, Делвата, Резето и др., както и скална шахта Въртопа.

Проучени са общо 240 пещери. От тях 6 – феноменът „Проходна“, „Безименна 22“ (Контрабасът), „Задъненка“ и др., както и двата скални феномена – „Струпанец“ и „Провъртеника“ – са обявени за природни забележителности. Пещерите са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност, която избира района за еталон в международната научноизследователска програма за сравнение на карстовите райони в света „PIGEK“. Някои от пещерите са уникални паметници на човешката култура от палеолита до XIV век.

В близост до Луковит се намира първият в България Геопарк „Искър-Панега“, създаден по програма ФАР на ЕС. Той се състои от два микрорайона – Карлуковски карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк „Панега“. С подкрепата на Българската академия на науките и Българската асоциация за селски и екологичен туризъм геопаркът е създаден като устойчив туристически продукт от геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа и културно-историческа стойност. Разположен е непосредствено до главен път Е-83 София-Плевен-Русе, като на входа му има безплатен паркинг с туристически информационен център.

Геопаркът включва:

Красив каньон на река Златна Панега с уникалните скални образувания „Куклите“;
Пещерата „Проходна“, достъпна и за разходки на неподготвени туристи и впечатляваща с величието на „окната“, известни като „Очите на Бога“. Скалните образувания и пещерите са използвани като естествен декор при заснемането на наши и чужди кинопродукции – филмите „Време разделно“, „Борис I“, „Аспарух“ и други;
Беседки, заслони с осигурени безплатни дърва за барбекю.;
Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ – с.Карлуково, който е включен в 100-те национални туристически обекта и притежава печат за подпечатване на туристически книжки;
В геопарка са налице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм-билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на „Проходна“ и алпийско спускане от „очите“ на пещерата, рафтинг и разходка с лодка по река Златна Панега, тийм-билдинг програми на открито, планинско колоездене, пейнтбол, оф-роуд и скално катерене.

Най-ранните следи от човешки живот на територията на община Луковит датират от преди 2 – 3 хиляди години преди новата ера. Траки, римляни и българи са живели по тези земи, като доказателства са откритите гривни и бронзови брадвички, монети, парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др. В околностите на града е открито през 1953 г. Луковитското тракийско сребърно съкровище, датирано от средата до втората половина на IV век пр.н.е.

От османски регистри от XV век, които се съхраняват в Народната библиотека в София, става известно, че още около 1430 година, а вероятно и по време на Втората българска държава, съществува село Гюрне Лукович (Горни Луковит) влизащо в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В друг регистър от 1495 г. се споменава, че селото, наброяващо 47 къщи, е влизало във вилаета Неделичко заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.

Според османските архиви, през 1516 г. в Луковит започва да се разпространява исляма. Според изследователя на помаците Васил Миков, Луковит не е бил напълно ислямизиран, тъй като има данни, че през 1860 г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението почти всички помаци се изселват. От този период датира и известната народна песен „Луковитски моми“. Към 1893 година в селото живеят 133 помаци.

През 1889/1890 г. Плевенски окръг се дели на две околии: Плевенска, с 25 общини и 49 села, и Луковитска, с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби: околийско управление и съдилище, околийска болница, данъчно управление, първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено през 1898 г., прогимназия и гимназия, народно читалище.

По време на бомбардировките на София през 1943 г. в сградата на гимназията е евакуирана Александровската болница.

В Луковит е построена една от първите ВЕЦ в България.